Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12265
16 нояб. 2010 г., 11:49

Непокръстен стих... 

  Поэзия
869 0 21

             
                Непокръстен стих...



А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш…

Малка хипноза. В кирпича на дните
лепвай ми сламчици-спомени.
Длъжна бях (пред себе си). И опитах.
Ти си ми празник и грях, и комка…

Ето конците. Илюзорни мисии.
Лъжа се… Лъжа се… И съм Пинокио.
Целият свят лепне – до клисавост.
Имам алиби. Но си ми под ноктите…

Ти си ми вграждане. Мигове-Вечности.
Гоня ги из Пространството.
Обичам те. Обичам те. Най-нечестно.

От двете страни на неравенството.

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само не ги мести, че се сменя знака!
  • Да, след третия стих, който прочетох си мисля, че си завършена поетеса.
    Искам да бъда откровен до край и ще кажа ,че точно този стил на писане не ми е от любимите, но това не означава, че стиховете не са добри.
    Напротив, прекрасни са!
  • Тъжен, но много силен стих!!!
    Поздрави Таня!!!
  • Възхитителен стих, Таня!
    Браво!
  • великолепен стих, Таничка...
    макар, че много болка почувствах...
    сърдечно те, прегръщам.
  • Дълбока Вода си, Таничка...
  • Ако можем да обичаме "от двете страни на неравенството" - значи можем да обичаме истински!!!
    Отново си оргинална, Таня!!!

    Поздрави!!!
  • Интересна поезия твориш. Харесва ми!
    Поздравления!
  • "Ти си ми празник и грях, и комка…
    Лъжа се… Лъжа се… И съм Пинокио.
    Целият свят лепне – до клисавост.
    Имам алиби"
    Важното е да не осъждаш себе си за това, което вършиш.
  • Всеотдайност и навсякъде, въпреки страните на неравенството. Такава усетих лирическата. Такъв стих наистина е непокръстен...
    Прегръщам те, Танче!
  • С поздравления!
  • Прочетох, възхитих се и се натъжих...
  • Затрогващ!
  • “Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Спасява се само, ако от другата страна на сламката има някой.
    Страхотен стих си написала! Прекръсти го три пъти и го преглътни. Като змията жаба!
    С обич!
  • Егати стихото (да ме прощаваш за псувнята), ама те бивааааа, Та. Ив
  • Страхотно стихотвориние! Страхотна поанта!
  • Стихотворението е много хубаво!
    Но никоя лирическа не трябва да изживява това.Много мъка!Частиците живот не се поискват.И ако някакси ги вземеш, то те чужди ще бъдат.Когато два пътя се сливат в едно - те искат! И това е живота.
    Без трохите останали.Змия бъди, ако си такава!И оглушей, ако чуваш!И не поглеждай дори, човек със свирка!
    Обичам те!
  • Интересно...от двете страни, но няма равнопоставеност!!!
  • Много ми хареса.
  • С огромно удоволствие!*
  • "Целият свят лепне – до клисавост.
    Имам алиби. Но си ми под ноктите…"
    браво
Предложения
: ??:??