Непокръстен стих...
1K
0
21
Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш…
Малка хипноза. В кирпича на дните
лепвай ми сламчици-спомени.
Длъжна бях (пред себе си). И опитах.
Ти си ми празник и грях, и комка…
Ето конците. Илюзорни мисии.
Лъжа се… Лъжа се… И съм Пинокио.
Целият свят лепне – до клисавост.
Имам алиби. Но си ми под ноктите…
Ти си ми вграждане. Мигове-Вечности.
Гоня ги из Пространството.
Обичам те. Обичам те. Най-нечестно.
От двете страни на неравенството.
© Таня Георгиева All rights reserved.
