Непокръстена
Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане
и храмът, и олтарът му, и всичко.
И дар, зографе, имаш, богодаден е.
За мене просто запалѝ свещичка.
Не ме рисувай редом до иконите
и двама ни Отецът ще накаже!
А чувствата, подирили подслон и те,
в дома на Бога нямат място даже.
Не ме рисувай! Вече са прекършени
крилете ми. На ангел не отиват.
А любовта ни... Минало и свършено.
Сполай, зографе! Спомняй ме красива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
