15 мар. 2022 г., 14:37  

Непокръстена 

  Поэзия » Любовная
238 1 4

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.

 

Не ме рисувай, че са пред разпадане
и храмът, и олтарът му, и всичко.
И дар, зографе, имаш, богодаден е.
За мене просто запалѝ свещичка.

 

Не ме рисувай редом до иконите
и двама ни Отецът ще накаже!
А чувствата, подирили подслон и те,
в дома на Бога нямат място даже.

 

Не ме рисувай! Вече са прекършени
крилете ми. На ангел не отиват.
А любовта ни... Минало и свършено.
Сполай, зографе! Спомняй ме красива!

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...
  725  13 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??