Навън е нощ дълбока,
осеяна с безброй звезди.
Усмихната е луната тъмноока
и пламък неспирно в очите й гори.

Необикновено ярки са лъчите,

галещи меката земя.
Сладострастни са чертите,
рисуващи нежната луна.

Тръпчинки срамежливо претърчат
по зачервените й кръгли бузки.
Очите хоризонта обхождат
и трепетно копнеят за ласки.

Луната живее в очакване
на онази, най-ярката звезда.
Луната свети за нея в обаяние
и с любовта си огрява нощта.

Но всяко утро, още в мрак,
тя си отива сломена.
Неутешимо тъжна е пак
и плаче за обичта несподелена.