hristam (Христина Мачикян)
531 928
2 июн. 2012 г., 10:46

Неприказно 

  Поэзия » Другая
705 0 8

Да, вече знам -
не съм принцесата,
която сто години спала,
за да събуди
любовта си жива.
Нито магьосницата
с онова вълшебно огледало,
което да ми казва
колко съм красива.

Забравена отдавна,
роклята ми бална
увяхна напрашена и безцветна,
а пък пантофките кристални
изгубих ги навярно,
без даже да съм
стъпвала на бала.
Понеже  тичам  боса
по пътища неравни
и все така сама си ги катеря,
(от феята - ни косъм -
и тя ме изостави)
та... принцът
няма как да ме намери.

И питам се - в коя
от всички приказки живея,
и кой от техните  герои
ме предаде.
По навик чаках принц,
но ме намери змея.
Целуна ме до кръв.
И ме изяде.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??