2 апр. 2015 г., 20:29

Непрогледна тъмнина

545 1 0

Вървя напред, а все назад се връщам,

ден след ден сред непрогледна тъмнина.

И моля се да ми покаже някой пътя,

да сподели мойта самота.

И опит нов, поредна нова стъпка,

а пак в началото съм аз.

Къде е знака? Кой ще ме упъти?

Накрая да намеря пътя аз.

И виждам някой, той ще ми покаже,

Ще влее в мене нови сили да вървя

и се надявам с мене да остане,

да ме хване за ръка.

Тъй тежко е сам стъпките да правиш

и все назад да ходиш ти.

Ще можеш ли с мен да се отправиш?

Къде е пътя покажи!

Но водиш ме в грешната посока,

оставяш ме в задънен черен път.

 И тръгваш ти по твоята пътека.

Не казваш моя път къде стои.

И пробвам пак посоката да зърна,

и трудно е, такава тъмнина.

Вървя, вървя и пак обърквам пътя.

Моля те, подай ми ти ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...