Непрогледна тъмнина

Вървя напред, а все назад се връщам,

ден след ден сред непрогледна тъмнина.

И моля се да ми покаже някой пътя,

да сподели мойта самота.

И опит нов, поредна нова стъпка,

а пак в началото съм аз.

Къде е знака? Кой ще ме упъти?

Накрая да намеря пътя аз.

И виждам някой, той ще ми покаже,

Ще влее в мене нови сили да вървя

и се надявам с мене да остане,

да ме хване за ръка.

Тъй тежко е сам стъпките да правиш

и все назад да ходиш ти.

Ще можеш ли с мен да се отправиш?

Къде е пътя покажи!

Но водиш ме в грешната посока,

оставяш ме в задънен черен път.

 И тръгваш ти по твоята пътека.

Не казваш моя път къде стои.

И пробвам пак посоката да зърна,

и трудно е, такава тъмнина.

Вървя, вървя и пак обърквам пътя.

Моля те, подай ми ти ръка!