1 нояб. 2006 г., 12:43

Неравна битка

842 0 3
Един съм аз и сам ще си остана
във битката с живота и смъртта
И няма да погина аз от рана
Ще ме погуби само любовта

И тя дойде - красива и измамна
Подмами ме и бърже повали
И бе жестока и брутална
и тъй - лесно ме обезоръжи

Сега стоя кат воин без броня
поемам черните стрели
и само сълзи мога да пророня
а единствената мисъл е ”БОЛИ”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Беков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Етчи!
    Благодаря и на вас двете!
    Знам че могат да станат и по-добри, ако започна да ги обмислям, когато ги пиша. Както написах и за други две от тях, аз просто пиша това което чувствам, без да влагам много мисъл. Просто използвам листа и химикалката (или клавиатурата и монитора), като абсорбатор на емоции, така да се каже. Истината е обаче, че като започна да ги обмислям, въобще не се получават.

    Благодаря за полезната критика.
  • Хубав заряд влагаш в стиховете си.

    Поздрав и усмивка.
  • Хареса ми!
    Само малко дооправяне и ще стане ОК!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...