1.11.2006 г., 12:43

Неравна битка

841 0 3
Един съм аз и сам ще си остана
във битката с живота и смъртта
И няма да погина аз от рана
Ще ме погуби само любовта

И тя дойде - красива и измамна
Подмами ме и бърже повали
И бе жестока и брутална
и тъй - лесно ме обезоръжи

Сега стоя кат воин без броня
поемам черните стрели
и само сълзи мога да пророня
а единствената мисъл е ”БОЛИ”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Етчи!
    Благодаря и на вас двете!
    Знам че могат да станат и по-добри, ако започна да ги обмислям, когато ги пиша. Както написах и за други две от тях, аз просто пиша това което чувствам, без да влагам много мисъл. Просто използвам листа и химикалката (или клавиатурата и монитора), като абсорбатор на емоции, така да се каже. Истината е обаче, че като започна да ги обмислям, въобще не се получават.

    Благодаря за полезната критика.
  • Хубав заряд влагаш в стиховете си.

    Поздрав и усмивка.
  • Хареса ми!
    Само малко дооправяне и ще стане ОК!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...