28 нояб. 2007 г., 19:27

Несбъдната мечта

959 0 6
Търся... гледам,
но нищо не намирам,
търся, но теб те няма.
Тръгна си просто ей така,
тръгна си и не каза "Сбогом".

Остави само спомени
прекрасни и очи тъжащи.
Бавно всичко започва да рухва,
усеща го моето сърце.
В мене напират сълзите, сълзите
казващи болка голяма.

Някога ще мога ли,
аз да те видя
ще мога ли да усетя
погледа топъл?

Не... това било е сън,
остават само спомените,
за надеждата, която имах.
Да - беше мъничка, но я имах,

Исках много аз,
исках любовта ти.
В спомените ще останат
разговорите безкрайни
и в миналото ще остане
първата и последна среща...

Ти беше една мечта, един блян...
ти беше, но си отиде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© КОЛИО петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ви благодаря за топлите думи
  • Не спирай да мечтаеш,ЛЮБОВТА ще дойде когато най-малко я очакваш,
    а и човек без мечта е човек без душа!
    Пожелавам ти да изпиташ отново тази любов, защото както я описваш тя е била прекрасна.
    Поздрави
  • Многоточието малко ме обнадеждава Добре дошъл !
  • Спомените са твоето минало, но съм сигурна,че те очаква едно прекрасно бъдеще!
    Поздрав!
  • много мерси надявам се да се върне !

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...