Несбъднати мечти

23 нояб. 2013 г., 22:15

Поэзия » Другая

561 0 4

НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ

Защо са хората самотни

и много тъжни при това?

Дали имотни, безимотни

все вее ги една съдба.

Тъй птица без крило остала

къде ли може да лети?

В живота минала таз хала

нещастна ще си вече ти.

А времената щом са тежки,

не те питат за душата

и за желания младежки,

а на "ти" ли си с парата.

Затуй ще си останат вечни

като несбъднати химери

мечтите простички, извечни

дом за теб да се намери.

Прощавай, младост неживяна!

Прощавай ти, живот красив!

Далеч в мечтите ми остана.

Сега си само спомен жив.

skeleton (Мъртвец )

2013-12-12T14:33:30+02:00

Живота те е надарил с мъдрост.Бъди жива и здрава!
anka-dimitrova (Анка Келешева)

2013-12-12T10:32:38+02:00

Благодаря на Иван Иванов и на Ена за чудесните коментари.
Ена (Елена Гоцева)

2013-12-08T16:00:57+02:00

Силен и откровен стих!!!
Жалко, че не е забелязан
Толкова истина има в него!!!
Сега са невъзможни най-необходимите неща - дом, уют, обич,
разбиране... толкова малко... и а както казват - без пари... а защо всички сме самотни и мечтаем до последно за дом, обич, уют...
Много силно въздейсташ!
Поздрави!!!
bojenski (Иван Иванов)

2013-12-08T15:44:13+02:00

Хубаво е, че поне спомените са вечно живи! Привет!