Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка.
Обратната страна на залеза е мъничко вретено,
разплитащо дъха на вечността.
Няма нищо временно.
Въртя, въртя, въртя…
И спирам, колкото да убода ръцете си.
От другата страна на залеза
ръцете са прирастък на вретено
и покана за прегръдка значи:
ела и повърти до мене.
*Стихотворението е носител на втора награда за поезия в конкурса „Обратната страна на залеза“ на Асоциация на младите български писатели.
© Адриана Василева Все права защищены