Обратната страна на залеза е образ на ръце, 

посегнали да се прегърнат.

Няма никакво лице.

Ръце, ръце, ръце…

И една несбъдната до кръв прегръдка.

Обратната страна на залеза е мъничко вретено,

разплитащо дъха на вечността.

Няма нищо временно.

Въртя, въртя, въртя…

И спирам, колкото да убода ръцете си.

От другата страна на залеза

ръцете са прирастък на вретено 

и покана за прегръдка значи: 

ела и повърти до мене.



*Стихотворението е носител на втора награда за поезия в конкурса „Обратната страна на залеза“ на Асоциация на младите български писатели.