Почуках на вратата ти и ти отвори,
съзря ме там - плачеща и жалка,
с треперещ глас ти заговорих,
поисках да покажа нещо малко.


А ти ме гледаше студено,
и сякаш нещо ме прониза,
замлъкнах бързо аз смутена,
и ти изрече "По-добре да се прибираш".


Затръшна се вратата,
а аз останах там, на прага,
сама със болката в душата,
сама с разбитата си вяра.


Тогава бръкнах си във джоба,
извадих нещо малко и кървящо,
оставих го на пода и си тръгнах,
и там остана моето сърце туптящо...