Очите си красни към мен обърни
и плахо, но топло ме с тях погледни,
сърцето ми с поглед за момент стопли
и знай, че твои са моите дни.
Аз паднах прехласнат по твойта осанка
и в миг се превърнах в съпътстваща сянка,
преследвах те, търсех те, бях толкоз изплашен,
че животът ми тъжен без теб ще е страшен.
Какъв глупак само, безумно наивен,
да вярвам, че любовта е дар толкоз свиден,
ах, как не прозрях, че да я изпитвам
не е достатъчно, а че да опитвам ...