Jan 31, 2016, 6:02 PM

Несподелена любов

543 0 0

Очите си красни към мен обърни

и плахо, но топло ме с тях погледни,

сърцето ми с поглед за момент стопли

и знай, че твои са моите дни.
Аз паднах прехласнат по твойта осанка

и в миг се превърнах в съпътстваща сянка,

преследвах те, търсех те, бях толкоз изплашен,

че животът ми тъжен без теб ще е страшен.

Какъв глупак само, безумно наивен,

да вярвам, че любовта е дар толкоз свиден,

ах, как не прозрях, че да я изпитвам

не е достатъчно, а че да опитвам

любов във сърцето ти аз да събудя,

е невъзможно, а по-скоро теб ще прокудя

далече от мен и от моя живот

и сълзите любовни ще станат потоп....

 

Но аз не боя се, животът пред мен е

и обич по-силна по пътя ме дебне

и рекох си - "Недей да униваш, а горд изправи се

за здраве и сила  ти помоли се,

със песен стани и с усмивка легни си,

животът е силен, но по-силен ти си".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Братованов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...