15 февр. 2008 г., 07:36

Несподелени мечти 

  Поэзия » Любовная
1180 1 2
 

НЕСПОДЕЛЕНИ МЕЧТИ

 

 

Аз помня лятото, когато

безумно влюбих се във теб.

Но зла със мене бе съдбата,

ти така и не узна за мен.

 

И продължавам да живея

с надеждата, че някой ден

ще срещна любовта си аз,

но дали мечтите ми са само хубав блян...?

Къде е той сега, не знам.

 

Питам се, кога ли?

В някой слънчев ден или под звездите ярки

ще е той до мен.

И в мрака двама ние ще стоим

и един на друг сърцата си ще подарим.

 

Нежна ласка само -

туй желаех аз и да е със мене

всеки ден и час.

С устни той да пие моите сълзи,

а в очите пламък ярко да искри.

 

И ще продължавам да мечтая,

че дори и в някой друг живот,

ще го срещна и ще го позная...

Знам, че може да е трудно, знам, че може да боли,

но ще направя всичко нужно да сбъдна своите мечти!

 

© Екатерина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавай,Кате,талантът е в теб!!!
  • С малко корекция, би се получило.

    "...но зла с мене бе съдбата..." Тук "с" позволява да се замени със "със" понякога е по-благозвучно, макар, че се нарушава едно граматическо правилоЛично мое, неангажиращо мнение. С най-добри чувства!
Предложения
: ??:??