15.02.2008 г., 7:36

Несподелени мечти

1.5K 1 2
 

НЕСПОДЕЛЕНИ МЕЧТИ

 

 

Аз помня лятото, когато

безумно влюбих се във теб.

Но зла със мене бе съдбата,

ти така и не узна за мен.

 

И продължавам да живея

с надеждата, че някой ден

ще срещна любовта си аз,

но дали мечтите ми са само хубав блян...?

Къде е той сега, не знам.

 

Питам се, кога ли?

В някой слънчев ден или под звездите ярки

ще е той до мен.

И в мрака двама ние ще стоим

и един на друг сърцата си ще подарим.

 

Нежна ласка само -

туй желаех аз и да е със мене

всеки ден и час.

С устни той да пие моите сълзи,

а в очите пламък ярко да искри.

 

И ще продължавам да мечтая,

че дори и в някой друг живот,

ще го срещна и ще го позная...

Знам, че може да е трудно, знам, че може да боли,

но ще направя всичко нужно да сбъдна своите мечти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай,Кате,талантът е в теб!!!
  • С малко корекция, би се получило.

    "...но зла с мене бе съдбата..." Тук "с" позволява да се замени със "със" понякога е по-благозвучно, макар, че се нарушава едно граматическо правилоЛично мое, неангажиращо мнение. С най-добри чувства!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....