30 авг. 2016 г., 21:56

Несподелено

1K 1 1

 

              

 

Здравей, звездичке! Помниш ли ме още?

Поглеждам те и стискам силно твоята ръка,

в очите ти се търся и потъвам безнадеждно,

в моите прелива утринна роса.

 

Накъде си тръгнал, хайде разкажи ми,

не сме се виждали.... не помниш от кога,

дари ли те съдбата с обич, сбъднати надежди,

нежно рамо, без страх да разкриеш своята същина.

 

Аз ли...... аз продължавам по своята пътека,

безсилна се оказах пред твоята стена.

Зазидана в безкраен пъзел, цяла вселена,

изход не намерих, ранена е моята душа.

 

Неизречени думи крещят помежду ни,

зад затворени врати и тъпи маски,

да те обичам мълчаливо ме научи, безсловесно,

търсейки в приказки топлината на твоите ласки.

 

Звездна вечерница ме приспива в самотата,

уморени мислите забавят своя бяг,

да ти разкажа всичко, тихо шепне ми душата,

но ти знаеш, твоята обич е скрита зад ледена стена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...