Несподелено

Здравей, звездичке! Помниш ли ме още?

Поглеждам те и стискам силно твоята ръка,

в очите ти се търся и потъвам безнадеждно,

в моите прелива утринна роса.

Накъде си тръгнал, хайде разкажи ми,

не сме се виждали.... не помниш от кога,

дари ли те съдбата с обич, сбъднати надежди,

нежно рамо, без страх да разкриеш своята същина.

Аз ли...... аз продължавам по своята пътека,

безсилна се оказах пред твоята стена.

Зазидана в безкраен пъзел, цяла вселена,

изход не намерих, ранена е моята душа.

Неизречени думи крещят помежду ни,

зад затворени врати и тъпи маски,

да те обичам мълчаливо ме научи, безсловесно,

търсейки в приказки топлината на твоите ласки.

Звездна вечерница ме приспива в самотата,

уморени мислите забавят своя бяг,

да ти разкажа всичко, тихо шепне ми душата,

но ти знаеш, твоята обич е скрита зад ледена стена.