18 сент. 2010 г., 20:23

Несретница 

  Поэзия
731 0 9

Несретница!

Сама съм си виновна!

Издигах кули на въздушни обещания.

И търсех кестени в шушулчици безплодни.

Прохождах. Но на мними разстояния.

 

Несретница! Посявах бяло грозде

и мислех, че със него ще си светя.  

Но винаги, в едно неумолимо "после",

все някой ми ядеше плодовете. 

 

Нещастница! Играя без да виждам.

И вечно жадна, ненаситно-доверчива,

дочаках време за последно свиждане

с душата си - пустинно-пуста нива.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ели много красиви и силни метафори... много ми хареса.
    И пустинно-пустото и гроздето-светилник ) Страхотни!
    И моля те, кажи на лирическата героиня, че винаги ще е така - в стил бътърфлай ::) И че всяко едно прозрение в мрака ще я изкачва на още по-висока планина, след като се е хлъзгала надолу от предишния!
  • Невинна си! По почерка гадая.
    Събудена, открехната душа
    на есенната шепотна омая
    в последните окапващи листя.
  • Мнооого самобичуващо
    Но това:
    "... Посявах бяло грозде
    и мислех, че със него ще си светя.
    Но винаги, в едно неумолимо "после",
    все някой ми ядеше плодовете."
    е страхотно попадение!
    Поздрави!
  • Изключително!!!
    "Несретница! Посявах бяло грозде
    и мислех, че със него ще си светя."
  • Близко ми е като усещане, Елена.
    Поздрав!
  • Страхотен стих
  • Поздрав!
  • Благодаря на всички! Руми, включвам се всеки път, когато имам време. За съжаление това не е мноооого често
    Поздрави на всички!
  • !!!
Предложения
: ??:??