6 нояб. 2007 г., 00:09

Нестинарка

685 0 3
Горят главните, огънят пращи,
с треперещи ръце мъжете го разстилат,
момиче в бяло настрана стои
и моли божиите сили за закрила.

На селския мегдан жарта сияе.
Тълпата чака зрелище голямо.
Сърцата тръпнат, питат: "Тя коя е?
Момичето облечено във бяло?"

А тя пристъпя смело във жарта,
с краката боси я разравя
и сляла се със тази топлина,
целува огнената лава.

Ръцете нежни пръскат огнен дъжд,
а тя танцува - до забрава.
Като във транс изпаднала веднъж,
молитви към небето тя отправя.

А поразени, хората мълчат...
Но писналата гайда ги подканя
в хоро около нея да се завъртят
и да възпеят нестинарската й слава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...