Нестинарка
с треперещи ръце мъжете го разстилат,
момиче в бяло настрана стои
и моли божиите сили за закрила.
На селския мегдан жарта сияе.
Тълпата чака зрелище голямо.
Сърцата тръпнат, питат: "Тя коя е?
Момичето облечено във бяло?"
А тя пристъпя смело във жарта,
с краката боси я разравя
и сляла се със тази топлина,
целува огнената лава.
Ръцете нежни пръскат огнен дъжд,
а тя танцува - до забрава.
Като във транс изпаднала веднъж,
молитви към небето тя отправя.
А поразени, хората мълчат...
Но писналата гайда ги подканя
в хоро около нея да се завъртят
и да възпеят нестинарската й слава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени