val_l (Валентина)
4 2
6.11.2007 г., 0:09 ч.

Нестинарка 

  Поезия
472 0 3
Горят главните, огънят пращи,
с треперещи ръце мъжете го разстилат,
момиче в бяло настрана стои
и моли божиите сили за закрила.

На селския мегдан жарта сияе.
Тълпата чака зрелище голямо.
Сърцата тръпнат, питат: "Тя коя е?
Момичето облечено във бяло?"

А тя пристъпя смело във жарта,
с краката боси я разравя
и сляла се със тази топлина,
целува огнената лава.

Ръцете нежни пръскат огнен дъжд,
а тя танцува - до забрава.
Като във транс изпаднала веднъж,
молитви към небето тя отправя.

А поразени, хората мълчат...
Но писналата гайда ги подканя
в хоро около нея да се завъртят
и да възпеят нестинарската й слава.

© Валентина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??