9 апр. 2010 г., 22:44

Несъчетана...

1.1K 0 29


        Несъчетана...


Не ме съчетавай с нищо.
Нито
с думи,
нито
със звук.

Липсвам. А съм излишна.
И те
няма,
и все
си тук.

Не ме съчетавай с цветност.
Аз
съм
нейния
антипод.

Окръжност съм. Червено светеща.
А във
центъра -
"кисел
 плод". 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хах, мило, ти ако си кисела, другите като мен какво да кажат Пожелавам ти захаросване!
  • Браво!!! Ама наистина...много ми хареса!!!
  • Оригиналничката ми тя!
    Та и аз с Арихо, но и: Спри да катериш "баирите"!
  • Поздравче,Таня!
    Много ми хареса стихото,
    но и словесната ти битка със Арихо-то!
    Страхотна си!!!
  • Тани,"тежи" павирания център в твоят urbani,а мисловните ти улици са архитектурно съчетани!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...