9 abr 2010, 22:44

Несъчетана...

  Poesía
1.1K 0 29


        Несъчетана...


Не ме съчетавай с нищо.
Нито
с думи,
нито
със звук.

Липсвам. А съм излишна.
И те
няма,
и все
си тук.

Не ме съчетавай с цветност.
Аз
съм
нейния
антипод.

Окръжност съм. Червено светеща.
А във
центъра -
"кисел
 плод". 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах, мило, ти ако си кисела, другите като мен какво да кажат Пожелавам ти захаросване!
  • Браво!!! Ама наистина...много ми хареса!!!
  • Оригиналничката ми тя!
    Та и аз с Арихо, но и: Спри да катериш "баирите"!
  • Поздравче,Таня!
    Много ми хареса стихото,
    но и словесната ти битка със Арихо-то!
    Страхотна си!!!
  • Тани,"тежи" павирания център в твоят urbani,а мисловните ти улици са архитектурно съчетани!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...