9 abr 2010, 22:44

Несъчетана...

  Poesía
1.1K 0 29


        Несъчетана...


Не ме съчетавай с нищо.
Нито
с думи,
нито
със звук.

Липсвам. А съм излишна.
И те
няма,
и все
си тук.

Не ме съчетавай с цветност.
Аз
съм
нейния
антипод.

Окръжност съм. Червено светеща.
А във
центъра -
"кисел
 плод". 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах, мило, ти ако си кисела, другите като мен какво да кажат Пожелавам ти захаросване!
  • Браво!!! Ама наистина...много ми хареса!!!
  • Оригиналничката ми тя!
    Та и аз с Арихо, но и: Спри да катериш "баирите"!
  • Поздравче,Таня!
    Много ми хареса стихото,
    но и словесната ти битка със Арихо-то!
    Страхотна си!!!
  • Тани,"тежи" павирания център в твоят urbani,а мисловните ти улици са архитектурно съчетани!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....