Нетрайно
Уморено по залез рисуват
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът,
пали хълма, по стръмното бликва.
Ниско слънце, нетрайно, приглася му,
хлад, стаен под листата, пониква.
Цяла нощ между клоните вятър
си сверява нестройната лира,
да посрещне зората, изплакал
по асфалта сив пламнала диря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
