Нетрайно
Уморено по залез рисуват
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът,
пали хълма, по стръмното бликва.
Ниско слънце, нетрайно, приглася му,
хлад, стаен под листата, пониква.
Цяла нощ между клоните вятър
си сверява нестройната лира,
да посрещне зората, изплакал
по асфалта сив пламнала диря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
