28 мар. 2010 г., 17:00

Неудобен делник

937 0 18

Отдавна този делник ми е тесен

и стяга ме яката му - коравата,

реверите са с дъх на гняв и плесен,

пробити от въздишки са ръкавите.

 

Коланът ме убива като примка,

препъват ме нелепи мисли - копчета,

цветът е избелял и миши синкав,

отпорени са празните му джобчета.

 

Миришещ на кафе и на цигари,

подвластен на умора и на тичане,

на отказ от илюзиите стари

и плахата надежда за обичане.

 

И само късно нощем във съня ми

ръкавите са две крила разперени,

яката е венец от анемони,

а делникът - удобен и модерен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • От скоро съм в този сайт,рядко отварям и все пак се учудвам,че едва сега те откривам!!!!!Такива стихове ми се четат : истински.Не самоцелно натрупване на метафори,самолюбуване на това "вижте как го казах",а това наистина да кажеш нещо!!!Цялото стихотворение да е като отливка,като статуя,органично и единно,а не гигански стъпки в безкрая.
  • Дааа!
  • Много ми хареса твоят Неудобен делник, Нели !
    Приятни празници !
    Шестичка !
    Лек ден !
  • Благодаря на всички ви, приятели! Светли празници ви желая!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...