28 мар. 2010 г., 17:00

Неудобен делник 

  Поэзия
765 0 18

Отдавна този делник ми е тесен

и стяга ме яката му - коравата,

реверите са с дъх на гняв и плесен,

пробити от въздишки са ръкавите.

 

Коланът ме убива като примка,

препъват ме нелепи мисли - копчета,

цветът е избелял и миши синкав,

отпорени са празните му джобчета.

 

Миришещ на кафе и на цигари,

подвластен на умора и на тичане,

на отказ от илюзиите стари

и плахата надежда за обичане.

 

И само късно нощем във съня ми

ръкавите са две крила разперени,

яката е венец от анемони,

а делникът - удобен и модерен.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • От скоро съм в този сайт,рядко отварям и все пак се учудвам,че едва сега те откривам!!!!!Такива стихове ми се четат : истински.Не самоцелно натрупване на метафори,самолюбуване на това "вижте как го казах",а това наистина да кажеш нещо!!!Цялото стихотворение да е като отливка,като статуя,органично и единно,а не гигански стъпки в безкрая.
  • Дааа!
  • Много ми хареса твоят Неудобен делник, Нели !
    Приятни празници !
    Шестичка !
    Лек ден !
  • Благодаря на всички ви, приятели! Светли празници ви желая!
  • Браво! Чудесен стих!
  • Поздрав, Нели!
  • Много,много хубав стих!
  • Нели, отдавна съм в категорията на твоите фенове и приятели! Поздравление за този хубав стих! Честити празници! Барона
  • Чудесен стих, Нели!
    Поздрави!
  • Много хубав проникновен стих! Поздрав!
  • Хубав стих, Нелка!
    Цветно да ти е в душата!
  • Хубаво е и точно казано. Не го бях чела досега.
  • да.
  • И аз благодаря за това стихотворение, Доре! Твое ли е? Петинка, ти си ми най-вярната читателка и почитателка. Прегръщам ви и двете!
  • Нели*, всяка среща тук, с теб е удоволствие!
  • Избрах си те.
    С безсмисленото суетене сутрин,
    с вечерните кавги за дреболии,
    с петната от кафе,
    с немитите чинии,
    със жълтите стотинки в джоба,
    със отмалелите ръце и бръчките,
    с течението под вратата
    и задъхването,
    и лекото приболване отляво;
    с препъването и умората,
    и шепата изсъхнали сълзи,
    с пропуснатите вчерашни усмивки
    и сънищата черно-бели утрешни.
    ...
    За мене подреден не ставаш.
    Разбутах те, за да си ми… удобен.
    И само мой - Живот!
    -------------------
    благодаря!
Предложения
: ??:??