Неудобен делник
Отдавна този делник ми е тесен
и стяга ме яката му - коравата,
реверите са с дъх на гняв и плесен,
пробити от въздишки са ръкавите.
Коланът ме убива като примка,
препъват ме нелепи мисли - копчета,
цветът е избелял и миши синкав,
отпорени са празните му джобчета.
Миришещ на кафе и на цигари,
подвластен на умора и на тичане,
на отказ от илюзиите стари
и плахата надежда за обичане.
И само късно нощем във съня ми
ръкавите са две крила разперени,
яката е венец от анемони,
а делникът - удобен и модерен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
