Неуловимата
494
0
2
И в най-надеждната килия
не можеш мисълта да спреш!
Тя сто тавани ще пробие…
Не можеш да я оковеш!…
Напразно се стараеш, тъмничарю…
С какви вериги ще я спреш?
Напъваш се като магаре старо...
Не можеш ли да разбереш!?
Тя стигна вече до луната!
Изкара падналите от калта...
Тя има силата на семената,
а също и на любовта...
Със сила търсиш аргументи…
В крещене ли ще ги съзреш?!
Дори да имаш континенти,
пред нея чинно ще се спреш!..
О, блъскай си сега главата!
Ти мило-драго ще дадеш!
Ще хващаш Дявол за рогата,
но няма да се отървеш!
Написана в 1977 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
