13.01.2013 г., 10:28 ч.  

Неуловимата 

  Поезия
375 0 2

И в най-надеждната килия

не можеш мисълта да спреш!

Тя сто тавани ще пробие…

Не можеш да я оковеш!…

 

Напразно се стараеш, тъмничарю…

С какви вериги ще я спреш?

Напъваш се като магаре старо...

Не можеш ли да  разбереш!?

 

Тя стигна вече до луната!

Изкара падналите от калта...

Тя има силата на семената,

а също и на любовта...

 

Със сила търсиш аргументи…

В крещене ли ще ги съзреш?!

Дори да имаш континенти,

пред нея чинно ще се спреш!..

 

О, блъскай си сега главата!

Ти мило-драго ще дадеш!

Ще хващаш Дявол за рогата,

но няма да се отървеш!

 

Написана в 1977 г.

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Непобедима...
  • О, има някой невероятни пасажи! Само малко ошлайфане му трябва на това диамантче и ще стане великолепно! Поздрави, Христо!
Предложения
: ??:??