Неуморни мечти
и в такт сърдечен сякаш извира!
Останал сам със себе си, необяснимо,
нишки плете мисълта ти самотна.
Знак кога ще ти даде съдбата,
Рим, Венеция да посети душата!
Със гондоли като крал да се повозиш,
дъхът на старо време да обсебиш!
Във куп огромен от любов да пламнеш,
най-нежната за мен да грабнеш!
Вярваш все още в чудеса безбройни
или сън били мечтите неуморни!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены