31 янв. 2013 г., 18:01

Неусетно как времето минава...

2.1K 0 0

Неусетно как времето минава,

понякога по-бързо, понякога по-бавно.

И за миг дори ни подминава,

ала се заканва: „Ще се върна и тогава…“

 

А с пръсти щрака си момчето,

вървейки по уличния тротоар

с усмивка, с торбичката си лека

към някогашния дядов таван.

 

Ненамерил в себе си утеха,

намерил я в приятелката си Лоран.

Двамата тихичко и леко

върху овехтелия и скърцащ диван.

 

С някогашна грамофонна балада

и със свещник, горял отпреди.

Телата им сякаш играят,

отразени в четири стени.

 

А сенките на тях си остават

непокътнати от бури и дни,

сякаш времето вече е спряло

между тези четири стени.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kalinvalov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...