Jan 31, 2013, 6:01 PM

Неусетно как времето минава...

  Poetry » Love
2.1K 0 0

Неусетно как времето минава,

понякога по-бързо, понякога по-бавно.

И за миг дори ни подминава,

ала се заканва: „Ще се върна и тогава…“

 

А с пръсти щрака си момчето,

вървейки по уличния тротоар

с усмивка, с торбичката си лека

към някогашния дядов таван.

 

Ненамерил в себе си утеха,

намерил я в приятелката си Лоран.

Двамата тихичко и леко

върху овехтелия и скърцащ диван.

 

С някогашна грамофонна балада

и със свещник, горял отпреди.

Телата им сякаш играят,

отразени в четири стени.

 

А сенките на тях си остават

непокътнати от бури и дни,

сякаш времето вече е спряло

между тези четири стени.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© kalinvalov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...