Невидима

9 апр. 2008 г., 18:47

Поэзия » Любовная

667 0 0

Невидима си за хорските очи,
невидима за тях, а така да боли,
невидима си и за него дори,
невидима... а така го обичаш, нали?
Сама себе си не можеш да познаеш,
поглеждаш се и искаш да се разкаеш,
сама себе си не можеш да спреш,
поглеждаш го и ти си иска да го прокълнеш!
Лъчите на слънцето теб докосват,
една усмивка искам, толкова ли ти коства?!
Лъчите на слънцето мен изгарят,
една усмивка искам... толкова силно го желая!
На колене пред теб застанала,
цял живот на теб се е прекланяла,
на колене и с кървави сълзи,
цял живот се обвинява, за това, което ти й причини!
За миг поне й позволи
да те погледне и пак изчезни...
За миг поне осъществи нейната мечта
да те погледне и да си припомни какви бяхте деца...

Невидима

Свързани произведения

Комментарии

Предложения