Невидима

9 abr 2008, 18:47

Poesía » De amor

647 0 0

Невидима си за хорските очи,
невидима за тях, а така да боли,
невидима си и за него дори,
невидима... а така го обичаш, нали?
Сама себе си не можеш да познаеш,
поглеждаш се и искаш да се разкаеш,
сама себе си не можеш да спреш,
поглеждаш го и ти си иска да го прокълнеш!
Лъчите на слънцето теб докосват,
една усмивка искам, толкова ли ти коства?!
Лъчите на слънцето мен изгарят,
една усмивка искам... толкова силно го желая!
На колене пред теб застанала,
цял живот на теб се е прекланяла,
на колене и с кървави сълзи,
цял живот се обвинява, за това, което ти й причини!
За миг поне й позволи
да те погледне и пак изчезни...
За миг поне осъществи нейната мечта
да те погледне и да си припомни какви бяхте деца...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.