... невидимият наблюдател на Себе си...

Поэзия » Любовная

1.3K 4 12

... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...

Понеси ме.

На изгрева из медените степи.

Из старите отломки на тотеми.

Под шумата открий дъха ми. Слепия.

И ме носи. Носи ме. Дявол да те вземе.

Сред бойните полета и хоругви.

Сред дрипави платна - катамаранни.

Пред себе си ме остави. Да пукна.

И пепел върху думи да остана.

И сетне ме извей с опашка птича.

Глухарче ли, мехурче ли - какво съм.

В безкрая на тичинки - ничии.

Сърцето ми държиш. На косъм.

И в кръглото безсъние на сенките.

Сам пумпал се въртя. В зелено.

От човката на сова падна бенка.

Вдигни я. И я залепи. На мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Уникален изказ имаш!

2016-10-14T17:14:12+03:00
Вънотрая (Вънотрая)

Чета го почти всеки ден, откакто е публикувано тук. Добавих го в "Любими", за да го намирам по-лесно. Искам да кажа колко много ми харесва, но някак не мога. Все още не се чувствам узрял за него. Ще продължавам да го препрочитам. И когато усетя, че съм се приближил, че съм го дорасъл поне малко, тогава ще се обадя пак. Дотогава ще си го чета мълчаливо . И с респект.

2016-09-19T16:45:56+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Много хубаво, Впечатли ме.

2016-09-11T08:28:29+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Ти на това ли викаш “нищо особено“?!?! Ех, Танечка, теб трябва човек лично да те познава, за да те разкодира, момиче!! Вярно е - стигане нямаш!! Невероятнице!!

2016-09-10T06:16:12+03:00
oksimoron (Христов)

Разтягам хармониката на една дъъълга усмивка и ти я пращам!
Колкото по-малко многоточия из куплетите, толкова по-широка усмивка!

2016-09-09T00:26:02+03:00