... невидимият наблюдател на Себе си...
... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия.
И ме носи. Носи ме. Дявол да те вземе.
Сред бойните полета и хоругви.
Сред дрипави платна - катамаранни.
Пред себе си ме остави. Да пукна.
И пепел върху думи да остана.
И сетне ме извей с опашка птича.
Глухарче ли, мехурче ли - какво съм.
В безкрая на тичинки - ничии.
Сърцето ми държиш. На косъм.
И в кръглото безсъние на сенките.
Сам пумпал се въртя. В зелено.
От човката на сова падна бенка.
Вдигни я. И я залепи. На мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
. И с респект.
