Невинен се взирам в твоето слово
Към Никола Георгиев -
С уважение!
Невинен се взирам в твоето слово,
прониквам до дъно и търся тук свян:
чета, препрочитам и търся отново
дали си от слънцето също огрян!?
Духът ми витае над днешната бездна,
която притиска мнозина в плен.
А аз? Нощта превръщам в звездна,
защото любовният огън е в мен.
Но истината ти, драги ми Коле,
остава си явно секретна,
а знае се, знаеш - отколе,
че тя е пределно конкретна.
Не може да бъде единствено твоя,
защото така ще оставиш гол лист...
Ела, влезни в пороя
и там покажи, че си чист!
Просветват в стиха ти и бели полета,
защото от утре ще пишеш за спомен
и тук ти отхвърлям секрета,
поставяйки слово такова в помен.
Защо ли я търсиш ти там - в редовете?
Животът е дело съдбовно:
отхвърляме притчата за боговете,
а с нея и думи за съществуване греховно.
Перото ми, Коле, в живота въздиша -
с Лъки ковеме нормален живот:
за него не спирам да пиша
и словото негов е плод.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
