НЕВЯРНА СЪПРУГА
Залутана някъде
из мечтите красиви, вярна съпруга
си чатеше с мен.
Говореше тя,
като че няма проблеми.
Като че слънчев е всеки неин ден.
Недей бе, прекрасна.
Този път съм го минал.
И знаеш ли?
Малко народ заблудих,
привлякох и завист,
и злоба, омраза...
Но питаш ли аз
самият бях ли щастлив?
Бисерче нежно!
Душичко прекрасна!
Че си тъй вярна съпруга
много красиво звучи.
И не е важно дали аз вярвам.
Но да заблуждаваш себе си
с тези лъжи...
Имаш предвид може би секса?
Но, миличка,
изневярата не започва от там.
Тя започва от мимика, дума и поглед.
Но къде точно в нас –
аз също не знам.
Понякога май си объркана,
чувствам.
А си убедена, че вървиш
по правия път.
Повярвай ми,
тук ти съчувствам.
Влязла си вече
в порочния кръг.
Лабиринтът е сложен.
Ти по кой път тръгна?
Че е правилен, мислиш
и убедена вървиш.
Не крачиш, а бягаш
по тази пътека
и дори не помисляш,
че вече грешиш.
Поспри.
За миг се огледай.
Сама си по пътя,
самотна душа.
С кого се надбягваш?
Какво ще докажеш?
Или си мислиш,
че твой е света?
Светът е за всички...
Верни, неверни...
Светът е това,
което творим.
И никой в повече
няма да вземе.
И всички в различни
посоки вървим.
Ще дойде моментът,
когато навярно
и ти ще се влюбиш
в някой друг мъж.
И всеки ще казва,
че туй е греховно,
а всеки го прави,
дори и веднъж.
Може би няма
никаква истина
в моите думи
и мисли дори.
И може би
сега ти е весело,
но след време
за тях си спомни.
Друго какво аз да ти кажа?
А дали нещо ти казах дотук?
Дори и така аз не бих се отказал
да бъда за миг с теб
вместо твоя съпруг!
© Ник Желев Все права защищены