20 апр. 2007 г., 10:35

Невъзможно е!

661 0 5
Не ме чакаш.
Не копнееш за мен.
Нощите ми са самотни.
Такъв е и моят ден.
Не идваш да ме виждаш.
Не ме милваш с ръка.
Всички спомени са изтрити
завинаги от твоята душа.
Всичко е пусто.
Обградена съм от тъга.
Всичко е невъзможно.
А преди не бе така.
Вече всичко е тревожно.
И не знам дали ще издържа.
Искам да плача.
Да спра със този смях.
Искам да не те целувам.
А да мисля, че е грях.
Зимата наближава.
Лятото свършва за мен.
Завинаги сърцето е обградено.
От малки късчета лед.
Постоянно съм самотна.
Всичко е лъжа.
Други мъже не ме интересуват.
Само ти си ми в ума.
Спрях да се боря.
Всичко е прах.
Животът ми е отровен.
А заедно с него и аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...