20 апр. 2007 г., 10:35

Невъзможно е!

663 0 5
Не ме чакаш.
Не копнееш за мен.
Нощите ми са самотни.
Такъв е и моят ден.
Не идваш да ме виждаш.
Не ме милваш с ръка.
Всички спомени са изтрити
завинаги от твоята душа.
Всичко е пусто.
Обградена съм от тъга.
Всичко е невъзможно.
А преди не бе така.
Вече всичко е тревожно.
И не знам дали ще издържа.
Искам да плача.
Да спра със този смях.
Искам да не те целувам.
А да мисля, че е грях.
Зимата наближава.
Лятото свършва за мен.
Завинаги сърцето е обградено.
От малки късчета лед.
Постоянно съм самотна.
Всичко е лъжа.
Други мъже не ме интересуват.
Само ти си ми в ума.
Спрях да се боря.
Всичко е прах.
Животът ми е отровен.
А заедно с него и аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...