20.04.2007 г., 10:35

Невъзможно е!

657 0 5
Не ме чакаш.
Не копнееш за мен.
Нощите ми са самотни.
Такъв е и моят ден.
Не идваш да ме виждаш.
Не ме милваш с ръка.
Всички спомени са изтрити
завинаги от твоята душа.
Всичко е пусто.
Обградена съм от тъга.
Всичко е невъзможно.
А преди не бе така.
Вече всичко е тревожно.
И не знам дали ще издържа.
Искам да плача.
Да спра със този смях.
Искам да не те целувам.
А да мисля, че е грях.
Зимата наближава.
Лятото свършва за мен.
Завинаги сърцето е обградено.
От малки късчета лед.
Постоянно съм самотна.
Всичко е лъжа.
Други мъже не ме интересуват.
Само ти си ми в ума.
Спрях да се боря.
Всичко е прах.
Животът ми е отровен.
А заедно с него и аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...