4 июл. 2007 г., 09:15

НЕВЪЗМОЖНО ТВОЯ, НЕВЪЗМОЖНО МОЙ

1.2K 0 5
Всяка нощ в съня ми нежен идваш
и с усмивка весела надникваш.
Всяка нощ със ласки шеметни, унесен,
ти съня открадваш неусетно.

Всяка нощ за теб съм спяща хубавица,
бдиш над моя сън като орлица.
Всяка нощ и златен прах посипваш
и в миг изгрява моята усмивка.

Всяка нощ със твоята любов е пълна,
но сякаш бриз студен полъхна.
Всяка нощ съм невъзможно твоя,
а пък ти си невъзможно мой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Топло и нежно, но не невъзможно!!!
    Поздрав за стиховете!
  • Много нежен стих, Мариола!
    Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Хубаво, Мариолче, много хубаво!
  • Таня и Здравка радвам се,че ме четете,на мен същото удоволствие
    ми дават вашите стихове!
    Защо не прописах по-рано!
    Пиша от една година!Поздрави на всички!
  • Много нежност има в думите ти,и любов!
    Харесвам стиховете ти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...