valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
24 апр. 2014 г., 11:18

Незаспиващо стихотворение 

  Поэзия
333 0 4

Пак заключих дневните тревоги
за кратко,  във работния си ден.
След свръшека му се разгаря огън
и пламъкът бушува лудо в мен.
В Родината си искам да се върна.
Завинаги! Не само холидей.
Любимите си хора да прегърна
и щастието в мен да се разлее.
И въпреки че реч омайна, сладка
в Силистра не навсякъде ехти.
В кошмарен сън душата ми се мятка,
надеждата ми в него се поти.
Вместо зората, гледам самолети,
вместо петел, ме буди релсов звън.
Във фейса съм с любимите поети,
но битието ми е остър трън.
И все по-остро в мене се забива,
за да влажнеят двете ми очи.
Да, Англия е стара и красива,
ала пред дунавския залез ще мълчи.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??