Незаспиващо стихотворение
Пак заключих дневните тревоги
за кратко, във работния си ден.
След свръшека му се разгаря огън
и пламъкът бушува лудо в мен.
В Родината си искам да се върна.
Завинаги! Не само холидей.
Любимите си хора да прегърна
и щастието в мен да се разлее.
И въпреки че реч омайна, сладка
в Силистра не навсякъде ехти.
В кошмарен сън душата ми се мятка,
надеждата ми в него се поти.
Вместо зората, гледам самолети,
вместо петел, ме буди релсов звън.
Във фейса съм с любимите поети,
но битието ми е остър трън.
И все по-остро в мене се забива,
за да влажнеят двете ми очи.
Да, Англия е стара и красива,
ала пред дунавския залез ще мълчи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
