НЕЗАВЪРШЕНО
В очакване минават дните ми.
В очакване на нещо хубаво,
което моето сърце за кратко бе открило,
което устните за миг докоснаха,
което моите ръце обичаха
и сплитаха се –
сякаш някой идол
по-божествен и от Бога
трябваше да почетат,
което моите очи поглъщаха
и все очакваха красивото...
В очакване тупти задъхано сърцето ми.
В очакване пресъхнали днес
устните ми винаги мълчанието запечатва.
В очакване отпуснати ръцете ми
забравиха как да се сплитат
пред идоли – мъже.
В очакване очите мои само търсят.
Търсят истински красивото.
© Илзе Енчева Все права защищены