11 июн. 2008 г., 02:08

Незавършено

909 0 5


                                                  

                                                НЕЗАВЪРШЕНО

 

 

                                         В очакване минават дните ми.

                                         В очакване на нещо хубаво,

                                         което моето сърце за кратко бе открило,

                                         което устните за миг докоснаха,

                                         което моите ръце обичаха

                                         и сплитаха се –

                                         сякаш някой идол

                                         по-божествен и от Бога

                                         трябваше да почетат,

                                         което моите очи поглъщаха

                                         и все очакваха красивото...

                                         В очакване тупти задъхано сърцето ми.

                                         В очакване пресъхнали днес

                                         устните ми винаги мълчанието запечатва.

                                         В очакване отпуснати ръцете ми

                                         забравиха как да се сплитат

                                         пред идоли – мъже.

                                         В очакване очите мои само търсят.

                                         Търсят истински красивото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....