11.06.2008 г., 2:08

Незавършено

915 0 5


                                                  

                                                НЕЗАВЪРШЕНО

 

 

                                         В очакване минават дните ми.

                                         В очакване на нещо хубаво,

                                         което моето сърце за кратко бе открило,

                                         което устните за миг докоснаха,

                                         което моите ръце обичаха

                                         и сплитаха се –

                                         сякаш някой идол

                                         по-божествен и от Бога

                                         трябваше да почетат,

                                         което моите очи поглъщаха

                                         и все очакваха красивото...

                                         В очакване тупти задъхано сърцето ми.

                                         В очакване пресъхнали днес

                                         устните ми винаги мълчанието запечатва.

                                         В очакване отпуснати ръцете ми

                                         забравиха как да се сплитат

                                         пред идоли – мъже.

                                         В очакване очите мои само търсят.

                                         Търсят истински красивото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....