11.06.2008 г., 2:08

Незавършено

905 0 5


                                                  

                                                НЕЗАВЪРШЕНО

 

 

                                         В очакване минават дните ми.

                                         В очакване на нещо хубаво,

                                         което моето сърце за кратко бе открило,

                                         което устните за миг докоснаха,

                                         което моите ръце обичаха

                                         и сплитаха се –

                                         сякаш някой идол

                                         по-божествен и от Бога

                                         трябваше да почетат,

                                         което моите очи поглъщаха

                                         и все очакваха красивото...

                                         В очакване тупти задъхано сърцето ми.

                                         В очакване пресъхнали днес

                                         устните ми винаги мълчанието запечатва.

                                         В очакване отпуснати ръцете ми

                                         забравиха как да се сплитат

                                         пред идоли – мъже.

                                         В очакване очите мои само търсят.

                                         Търсят истински красивото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...