1 мая 2007 г., 10:37

Неземна жена

1.8K 0 1

Неземна жена

 

Зачената от огън и вода,

от слънцето съм взела светлина.

На вещица аз сила притежавам,

от ангелите взела съм душа.

 

За земния живот съм си мечтала,

със спомени от стари времена.

Когато тялото ми тук горя на клада

и остави таз следа като мечта.

 

Изстрелват нежни думи срещу мене

и после страшни обвинения.

Любов и ревност, болка и омраза,

това ли е цена да бъда земна аз жена?

 

Когато гледах към земята,

аз виждах само любовта и добротата.

И тази топла светлина

бе моята цена за земната жена.

 

Не мислех за ръцете нежни,

за чувства на любов и страст.

Не исках слава безнадеждно,

мечтаех да съм като вас.

 

Като светкавица се появих, блеснах,

треснах, изгорях и обратно полетях.

Не съм била за земна аз жена,

поне за този миг и в тези времена.

 

Дани Църкова 1997 г.,  София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...