May 1, 2007, 10:37 AM

Неземна жена

  Poetry
1.8K 0 1

Неземна жена

 

Зачената от огън и вода,

от слънцето съм взела светлина.

На вещица аз сила притежавам,

от ангелите взела съм душа.

 

За земния живот съм си мечтала,

със спомени от стари времена.

Когато тялото ми тук горя на клада

и остави таз следа като мечта.

 

Изстрелват нежни думи срещу мене

и после страшни обвинения.

Любов и ревност, болка и омраза,

това ли е цена да бъда земна аз жена?

 

Когато гледах към земята,

аз виждах само любовта и добротата.

И тази топла светлина

бе моята цена за земната жена.

 

Не мислех за ръцете нежни,

за чувства на любов и страст.

Не исках слава безнадеждно,

мечтаех да съм като вас.

 

Като светкавица се появих, блеснах,

треснах, изгорях и обратно полетях.

Не съм била за земна аз жена,

поне за този миг и в тези времена.

 

Дани Църкова 1997 г.,  София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...