На всички „Златки”- черни и руси

Знаеш ли,

че си безобразно красива.

Мислите ми пресекват,

когато те гледам.

От красотата ти

ми става болно.

Такова съвършенство

може да сътвори

само Господ

(или скалпела на хирурга).

Ужасно правилните ти черти

ме карат

да потрепвам.

Търся поне един

мъничък дефект.

Напразно!

Питам се,

как е възможна

толкова хубост

на едно място.

Чак ми става неловко,

застанала редом с теб.

Но изведнъж

виждам сърцето ти.

Единственото ти

грозно място.

Надниквам

в душата ти.

Празна

като изоставена

стара хралупа.

Внезапно разбирам,

защо ТОЙ,

въпреки всичко

предпочете МЕН.